Към съдържанието

Тайната на Храма на надписите

28.08.2009


Тясна, неравна змийска пътека се движи по хълмистата местност, лениво изкачвайки се в планината, водейки към древния град на маите – Паленке. Там на голям хълм, върху правоъгълна платформа се издига величевствен дворец. От него са се запазили многобройни галерии, коридори и стълбища, съединяващи и разделящи четири, различни по размер вътрешни дворове. В един тях, югоизточния, се издига огромна четириетажна кула. Любопитното е, че каменната стълба, която води до горните етажи, започва не от двора, а от първия етаж, явявайки се масивна основа на почти квадратната кула. Тя служила за обсерватория и на масивните каменни пейки, разположени в нея, през нощите седяли жреците-астрономи, наблюдавайки движенията на небесните тела. Познанията на древните маи в астрономията са потресаващи. Лунният месец, изчислен от астрономите на Паленке, е равен на 29,53086 дена, т.е. той е малко по-дълъг от изчисления по съвременен метод, който е 29,53059 дена. Тази поразителна точност съвсем не е резултат на случайност за жреците на Паленке. Жреците-астрономи от Копан – другата столица на древните маи, отдалечена от Паленке на стотици километри непроходима селва, достигнали също толкова възхитителни постижения – техният лунен месец е по-кратък от фактическия с 0,00039 дена! За маите астрономията не била абстрактна наука. В условията на традициите, където няма рязко разграничени сезонни времена и фактически по всяко време на годината дължината на деня и нощта остава почти неизменена, астрономията служила за практически цели. Благодарение на своите астрономически познания, жреците съумели да изчислят продължителността на слънчевата година: 365,2420 дена! С други думи календара, който са ползвали древните маи е по-точен от нашия съвременен календар с 0,0001 дена! Годината се разделяла на 18 месеца, като всеки месец е съотвествал на определени селскостопански дейности: търсене на нов участък за посеви, изсичане на гората, изгарянето и, посяването на ранни и късни сортове царевица, огъването на кълновете на царевицата, защитаваки я от дъжд и птици, събиране на реколтата и дори прибиране на реколтата в хранилищата. Летоброенето на маите започнало от някаква митическа нулева дата. Известна е също така, началната дата на хронологията на маите, но и нея несъмнено трябва да я отнесем към числото на легендарните дати – това е 3 113 год. пр. Хр. С годините, календарът на маите е ставал все по-сложен. Все повече и повече той е губил своето първоначално значение на практическо пособие по селско стопанство, докато накрая в ръцете на жреците, се превърнал в страшен и много активен инструмент на мрачната и жестока религия.
От двореца на Паленке се виждали всички съоръжения, които го обграждали. Предвидливите маи са ги разположили на такова разстояние един от друг и от самия дворец, че да може без смущение да се любуват на изящната красота на всяко едно съоръжение. Почти всички от тях са се възвисявали гордо на високи пирамиди, сякаш гигантски ръце са протегнали своите длани. Това са храмовет „Слънце“, „Кръстът“, „Кръстът с листа“, „Лъвът“, следвани от други постройки от бял камък. Там имало и площадка за игра с топка – този спорт у маите е носел ритуален характер, имало и подземен канал – акведукт, през който минавала река. В периода на тропическите дъждове, той несъмнено е служел за водоусточен канал. Но най-интересното съоръжение в Паленке, е несъмнено Храмът на надписите.

Храмът на надписите

Намира се на гигантска пирамида, задната страна, на която е опряна на висок горист склон. При ясно време белокаменната постройка, овенчана с храмове, се вижда от равнината на много километри. Повече от седемдесет високи стъпала водят до платформата, на която почива храмът. Стените му някога са били украсени с огромни каменни плочи, покрити с балерефи с необичайна изразителност и реализъм, и йерогливски надписи. От тук идва и названието му.

Храмът на напдпсите

Мексикански археолози, работили в Паленке през 1949 год., обърнали внимание на необикновенното покритие на пода в храма. То се състояло от добре шлифовани каменни плочи; някои от тях се отличавали с огромни размери. В централната му зала – главното помещение, на една от плочите ясно се виждали два реда малки отвори, запушени ненапълно с каменни тапи. Освен това масивните стени на храма не били изградени върху пода, а излизали отдолу. Това позволило да се направи предположение, че под каменната настилка може да се намира някакво съоръжение. Повдигнали плочата и под нея намерили тайна камера със стъпала, водещи надолу. Археолозите видяли само едно стъпало, засипано със земя и камъни. Започнали разкопки…

… Стръмна стълба води към дълбините на пирамидата. Може да се каже, че тя почти вертикално се спуска надолу. Стъпалата са високи и мокри от влагата и в края си водят до широка площадка. На мексиканските археолози им били нужни четири сезона, за да се доберат до края на стълбището. В тайната камера имало, сложени в сандъци предмети: глинени съдове за храна, раковини в червени цветове, обеци и други украшения. На лявата стена на камерата била открита неголяма триъгълна плоча, приличаща на вход, която успяват да отворят на 15.06.1952 г. Това, което било открито зад нея поразило всички учени в света, занимаващи се с изучаването на древните америкаснки култури. Зад триъгълната плоча се намирала огромна камера гробница с внушителни размери: 9 м дължина, 4 м – ширина и 7 м височина.
Стените на гробницата били украсени с гипсови балерефи: девет разсъблечени фигури, видимо символизирали Владетелите на нощта – божествата на маите от подземния свят. На пода имало огромна плоча, украсена с издълбани оранаменти и рисунки. След направените разкопки се оказало, че плочата прикривала някакво странно съоръжение: със своите форми то наподобявало лежаща на пода делва с широко гърло. След повдигането и мексиканските учени видяли най-важното: там се намирал съркофаг, на дъното на който лежал скелетът на голям мъж около 40-50 годишен, покрит със скъпоценности от, а отвътре саркофагът бил оцветен с червена боя. На главата на умрелия имало диадема, както и множество други украшения: обеци, няколко колиета, медальон, гривни, всяка от които се състояла от двеста мъниста, пръстени на всеки пръст. Лицето на умрелия било покрито с мозаечна маска от нефрит, с очи от раковини и зеници от обсидиан. Там имало и многобройни предмети за бита, несъмнено оставени за задгробния живот. Последователността на разигралите се някогашни събития: полагайки плочата и замаскирайки триъгълния каменен под в стената, жреците принесли в жертва и няколко юноши, за да могат те да придружават височайшия в неговия задгробен живот, а после коридора и цялата огромна стълба били засипани със камъни и пръст, за да не може никой да проникне там. Погребаният там мъж е бил високо ценен, но кой е бил той? Управител на древната Паленка или жрец? А може би и едното, и другото? Диего де Ланда писал, че е обичайно при погребването на жреците, заедно с техните тела да слагат и книги. За съжаление в саркофагът нямало ръкописи на маите. Но винаги може да има и изключения…

Реклами
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: